ДУХОВНИ ВРЪЗКИ
Когато двама души навлязат дълбоко в една връзка, е доста предсказуемо и гарантирано, че в един момент ще отворят най-дълбоките си рани и ще натиснат най-болезнените точки. Това е знак за добра връзка, истинска връзка. Поведението на единия ще докосне най-дълбоките точки на другия и обратното. Точно в този момент започваме да се виждаме един друг като чудовище, на което не може да се има доверие, от което трябва да се защитаваме, което е оскърбяващо и безчувствено, безразсъдно и егоистично, което трябва да се промени в името на връзката.
Раните, провокирани от другия, винаги произхождат от по-дълбоки детски травми. И дори да сме осъзнатии да сме работили върху тези травми, когато този, когото обичаме, провокира тези състояния, ние спираме да виждаме другия. Всичко, което виждаме неосъзнато, е жесток, безотговорен, невнимателен родител или някой важен човек от миналото ни. Не можем да разберем как другия може да е толкова сляп, че да не види и не разбере нашата болка и чувствителност по този въпрос. Всичко, което се случва в тези моменти е трагедия, конфликт, болка, неразбиране, безкрайни спорове, гняв и в резултат на това все повече недоверие и отдалечаване един от друг.
Когато разберем, че това е природата на привличането, можем да сме готови за конфликт или дискомфорт. Можем да приемем тези състояния, дори и да боли. Но също се нуждаем от начин да обработваме ситуации, в които има конфликт или болка. Нашият опит показва, че ако всеки е наясно със своите болезнени точки, може да разпознае онези моменти, когато другият се докосва до тези точки, тогава става възможно да споделяме един с друг по-осъзнато.
Например, ако родителите ни постоянно са ни контролирали и са упражнявали властта си, тогава нашите рани се отварят в отношенията със силен партньор или приятел. Спусъкът се задейства, когато се чувстваме контролирани, критикувани или покровителствани. Другият човек се превръща в чудовище и ние се ядосваме или шокираме, или и двете. От друга страна може би родителите ни са били безотговорни и депресирани. В такъв случай може да се окажем във връзка с човек, който е склонен да изпада в шок, да отпада или да се отказва при най-малкия стрес. И тогава всеки път, когато партньорът ни не проявява отговорност или грижа, се чувстваме предадени и изоставени.
След като открием източника на травмата - с други думи, когато видим корена на тези емоции, се появява осъзнатостта да свършим необходимата вътрешна работа и да не хабим енергията си в драми или обратни реакции. Нашата работа е да почувстваме и изразим (когато е възможно) нашата болка и страх, без да се опитваме да променим другия човек. Разбирането на това позволява на нашата любов да тече.
Ако гледаме на другия, като на проблем и се съсредоточаваме върху това да го убедим колко е несъвършен, любовта умира.
Yorumlar